5 фактора за успех на детето в училище
5-та част:
Имам чудесна майка.
Много е добра и винаги е готова да помогне на всеки.
А какви баници прави, да си оближеш пръстите :-).
Но макар и рядко, има моменти, когато наставлениятa ми идваха „в повече”.
Търпеливо изчаквах да си каже напътствията, знаех, че го прави от загриженост.
Какво осъзнах наскоро?
През този ден имахме спор с големия ми син. Аз настоявах , че трябва да се погрижи за здравето си, че се претоварва като се е заел с няколко дейности наведнъж и не си доспива и т.н.
И се чудех защо той не ме разбира.
След около час отидох да видя майка ми. Беше доста хладен есенен ден.
Още с влизането и първия поздрав, тя ми каза: „Защо пак не си сложила шал? Виж какъв студен вятър е навън.”
Обикновено подобни забележки ми развалят настроението, но в този случай се засмях искрено.
Тя ме погледна учудено.
С усмивка обясних: „Тъкмо със същия тон правех забележка на твоя внук преди малко.”
В този миг осъзнах колко е важно не само какво казваме, но и как го казваме.
И как неусетно заприличваме на родителите си.
Навярно децата ни – на нас :-).
Фактор № 5
Личният пример на родителя
„Да се опитаме да променяме себе си, защото децата ни така или иначе ще заприличат на нас.”
Не зная автора, но тази мисъл е много точна.
Стряскащо е като осъзнаем колко много нашият характер, нашите думи, действия, навици влияят на децата ни.
Хубавото е, че силата е в нашите ръце: започнем ли да променяме себе си, променяме средата на детето, а от там неусетно и неговия характер.
Тук очаквам три вида реакции, особено, ако детето вече е поотраснало:
Първата: това са пълни глупости, то като е непослушно / прави на инат / не иска да учи, аз в какво съм виновен? Аз влагам толкова усилия, старая се да му осигурявам всичко, работя по 10-12 часа на ден. Всички грижи за семейството са ми на главата, сега трябва ли да се чувствам виновен и за неговите пропуски?
Втората: леле, ами ако аз наистина съм виновен, че то не се справя? Дали съм добър родител?
Третата: я, да видим как мога с тази идея да си помогна?
Ако Вие сте от първата група родители, вече можете да затворите тази страница. Няма да Ви се разсърдя :-). Имате изградено твърдо мнение и това е Ваше право.
Ако сте от втората група: Спокойно, ще си докарате инфаркт с такова мислене :-). Вие при всички случаи правите най-доброто за детето си според разбиранията си в дадения момент.
Едно дете наскоро беше написало: „Мамо, не се притеснявай дали си идеална майка. Ти вече си най-прекрасната на света.”
Ако сте от третата група: добре дошли на борда!
Изберете първото нещо, което Ви дразни в поведението на детето и което смятате, че му пречи да се развива достатъчно добре в училище.
Следващата седмица внимателно наблюдавайте кога, как, при какви обстоятелства се проявява това.
И постоянно си задавайте въпроса:
„Какво да променя у себе си, за да повлияя на детето ми?”
Останете отворени за знаците на живота – реплика от книга или филм, думи на познат човек, казани по друг повод, дори надпис на билборд :-).
Нещо, което ще задвижи неочаквано Вашата мисъл и ще Ви даде необходимия отговор.
Или пишете на имейла за контакт.
Аз не знам отговорите на всички родителски въпроси свързани с училището.
Аз зная ралични методи, чрез които родителите сами ще се научат да намират най-добрите решения точно за своето дете.
В живота си всеки човек има различни периоди – периоди, в които чака някой да му даде отговор и периоди, в които сам активно търси.
Търсете, и непременно ще намерите.
Защото децата растат неусетно бързо!
Каквам Ви го от опит :-).
С много обич: Тони Грибачева
antoaneta.gribacheva@gmail.com
