Тези дни един приятел написа:
„Опишете животът мечта с една картина.”
Дълго търсих подходяща снимка. Първоначално търсих къща сред природата, дори опитах с река и коне и лодки, но нищо не ми хареса.
През цялото време погледът и сърцето ми се спираха на снимки с усмихнати деца и още повече с усмихнати родители и деца заедно.
И осъзнах нещо много важно: колкото и да си говоря, че искам имение сред природата, главната ми мечта всъщност е да виждам около себе си колкото се може повече щастливи деца, щастливи младежи, щастливи родители.
Искам децата и внуците ми да са по-често радостни и усмихнати.
Искам учениците ми да са по-често радостни и усмихнати.
Искам приятелите ми и техните деца да са по-често радостни и усмихнати.
И ако аз мога поне малко да допринеса това да се случва точно тук, в България, в моя град, в моето училище, в моя дом, значи вървя по пътя на истинската ми мисия в живота.
Старая се винаги когато срещна предизвикателство, да се спра, да огледам ситуацията и да се попитам: „Какво мога да направя по въпроса?”
Е, мили родители,
Какво можем да направим по въпроса:
„Как децата ни да се развиват по-пълноценно?”
„Как през ученическите години да посеем у тях семената на житейския успех?”
Системата на нашето образование е такава каквато е. Можем да настояваме за промени, но те стават бавно. А децата растат всеки ден.
От нас родителите зависи какво децата ни ще попият в своите мисли, думи, действия, навици, чрез които ежедневно изграждат характера си – точно тук и сега.
След това, знаете, характерът им ще има решаващо значение за тяхната съдба!
Искате ли да разберете в каква посока се движите?
Може да разберете чрез следната семпла техника: вземете лист хартия, разделете го на две колонки.
В лявата запишете всички важни качества, които бихте желали детето Ви да придобие по време на своите ученически години.
В дясната отбележете тези от тях, за които Вие му давате пример в ежедневието чрез Вашето собствено поведение. Може да помолите другият родител също да направи този малък тест. После разменете листовете си и „си сверите часовника”.
Децата понякога трудно чуват какво им повтаряме, но много бързо попиват това, което виждат, забелязали ли сте?
Пожелавам Ви усмивки като тези от горната снимка постоянно да огряват Вашето ежедневие!
С обич: Тони Грибачева
antoaneta.gribacheva@gmail.com
