Вървим нагоре.
Изкачваме поредния връх.
Може да е в планината, или в работата, или в отношенията с децата.
Когато върхът е много стръмен и висок, идва момент, в който може да се затрудним с дишането.
Тогава се налага да спрем, да поседнем, да отдъхнем, да огледаме хоризонта и пътеката, по която вървим.
След това като се изправим, вече сме в състояние да продължим с нови сили!
Така е и с постигането на личните цели в живота.
Колкото е по-голяма целта, толкова по-стръмен и висок е върхът.
В живота също идват моменти, в които се нуждаем от почивка – да съберем сили за изкачването на следващата стръмнина.
Важното е да не се отказваме.
Ако вярваме в себе си и в смисъла на нашата цел, със сигурност ще намерим сили да се изправим и да продължим напред.
Благодаря на Вселената и на всички хора, които ме подкрепят в моя път!
Многото преодолени стръмнини ме научиха да търся доброто във всяка една ситуация.
Това винаги помага да намеря здрава скала, на която да стъпя, за да продължа изкачването.
Наистина „когато печелим , не знаем какво губим и когато губим, не знаем какво печелим”.
Преди години ми попадна интересна книга. Зачетох се в автобиографията на автора и тя се оказа по-запомняща се за мен дори от самата книга.
Като млад, той завършва психология и решава да кандидатства за доцентура. Обръща се с молба към един от видните професори в университета да му стане научен ръководител.
Авторът казва: „Бях напълно сигурен, че ще се съгласи, защото винаги много добре се предствях на изпитите при него.”
Обаче професорът отказва, дори без да си прави труда да обясни отказа си.
Нашият човек е толкова разочарован, че изпада в депресия. В този момент негов приятел му се обажда и го кани да отидат на екскурзия до Мексико.
Момчето в първия момент отговаря: „Каква екскурзия, на мен животът ми се провали, а ти ми говориш за екскурзия?!”
Но приятелят настоява и те заминават.
В Мексико се срещат с различни хора. Някои от тях му обясняват интересни неща за астрологията на инките.
Той се запалва, задълбочава се в тази тема и намира ново, много по-добро поприще. Пише книги, пътува по цял свят и става много успешен.
Всъщност отказът на професора не само не му съсипва живота, а му дава свободата да намери една много по-добра житейска реализация.
От момента, в който прочетох тази история, промених коренно отношението си към препятствията в моя живот.
Когато ми се случи трудност, спирам, усмихвам се и си казвам:
„Я да видим, кои са 5-те ползи, 5-те добри страни на това, което се случва сега?”
Вие също може да помагате на детето си с тази техника.
Заедно обсъждайте ползите в неговите ситуации. Дори когато среща трудности, винаги има нещо полезно.
Най-добре то да ги записва на лист. Така по-лесно ще се научи самò да ги открива.
Направете жест с ръцете, усмихнете му се и то вече ще пренасочи мисълта си от „Ужасно е“ към „Къде са скрити ползите“ :).
Наричат го още „рифрейминг”, т.е. смяна на рамката.
Като казва една моя добра приятелка:
„Когато животът ти предложи лимони, направи си лимонада“ :-).
П.П.
Ако тази статия Ви харесва, оставете коментар под статията и/или споделете във FB.
С обич: Тони Грибачева
antoaneta.gribacheva@gmail.com
Бравооооооо