Във влака пътували възрастен мъж и неговият 24 –годишен син.
Срещу тях седели млада двойка мъж и жена.
Изведнъж момчето възкликнало: „ Тате, тате, виж, дърветата тичат назад!”.
Бащата само се усмихнал мило.
Мъжът и жената погледнали учудено заради детинското поведение на младежа, но си замълчали учтиво.
След малко момчето пак възкликнало: „Тате, тате, виж, облаците се движат заедно с нас…”
Този път семейството не се сдържали и мъжът попитал: „Господине, защо не заведете момчето при някой добър лекар?”
Бащата се усмихнал и отвърнал: „Направих го точно тези дни. Идваме от болницата. Синът ми беше сляп по рождение и едва сега излекуваха очите му.”
Колко често казваме нещо преди да познаваме същината на нещата?
Понякога истината може да ни изненада сериозно.
Не е нужно да съдим хората преди да ги познаваме напълно.
Всеки човек има своята история.
Добре е да мислим, преди да кажем нещо.
Заслужава си да прилагаме същия принцип и в общуването със собствените ни деца.
Обикновено изхождаме от нашия личен житейски опит.
Вярно е, че много пъти той ни подсказва правилни решения.
Все пак добре е да имаме „едно на ум” и да се постараем да разберем истинските причини, когато детето ни реагира или постъпва различно от нашите очаквания.
Най-вече внимателно с изрази от типа „Ти си ….”
Да ги запазим единствено за ситуациите, когато ще похвалим детето.
За трудните моменти – да забравим критиките към личността му.
Да разберем истинските причини и да се постараем да му подадем ръка, за да промени нещата само.
П.П.
Вие срещали ли сте се с подобни ситуации, в които предположенията се разминават с житейската истина?
Споделете в коментарите под статията или на FB страницата.
Благодаря Ви!
С обич: Тони Грибачева
antoaneta.gribacheva@gmail.com
