Вчера случайно чух английски журналист много точно да назовава новата епидемия сред  младите хора.

Той каза: от ден на ден все повече се оформя „поколение на наведените глави”.

И цитираше случай, когато момче е припаднало в Пекинското метро след  дългите часове взиране в екрана на смартфона.

Виждали ли сте как много млади хора, дори когато са с приятели, продължават да чатят или да играят игри на телефона?

Statia 7_1

Смартфонът се превръща в новата дрога. Дори зависимостта вече има име – номофобия, и на някои хора се налага да се лекуват от нея.

Наскоро, докато чаках моя автобус на автогарата, станах свидетел на необичайна ситуация (а може би вече „обичайна”). На съседната пейка седнаха момче и момиче на около 20 години. По движенията, усмивките, лицата им личеше, че са влюбени. Но още със сядането извадиха своите телефони и всеки „забоде” поглед там. Разговаряха без да се поглеждат, като всеки обясняваше какво му пишат в чата.

Моят автобус пристигна, аз станах и не успях да видя дали им остана време да се прегърнат ….

Родителите на тинейджъри навярно ще ме разберат най-добре. Колко пъти докато се опитват да говорят с детето си, то продължава да се занимава със своя телефон и пристигащите там съобщения.

Съответно родителят се изнервя и разговорът приключва с взаимни обвинения кой кого не разбира.

Магическа рецепта няма :-).

Ако на Вас лично не Ви пречи детето да не Ви поглежда докато говори с Вас, оставете го. Само имайте едно на ум, че в живота ще му се налага да контактува не само с връстници и неумението му да отдава нераздвоено внимание ще му пречи сериозно в общуването, а то дори няма да осъзнава защо има проблем.

Statia 7_3

Ако отчитате важността на умението човек в разговор да отдава нераздвоено внимание на събеседника си, сега е моментът да помогнете на детето си да изгради това умение.

Първо: Не му се сърдете, не му се обиждайте

През неговия поглед това, че не Ви поглежда и се занимава с нещо друго не е лошо нещо. Така правят всички негови връстници и дори се гордеят със своя „мултитаскинг”.

Когато го учехте да си мие зъбките или да се облича само, сърдихте ли му се, че не знае, не умее, не разбира защо е нужно да го прави?

Ако видите, че то продължава с телефона,особено в момент, когато само е започнало разговора, приложете принципа „Да или Да”. Попитайте: „Кога искаш да поговорим – сега или като приключиш с телефона?”

Второ: Действайте, сменяйте подхода

Убедени ли сте , че това е важно, търсете и прилагайте най-различни подходи. В момент, когато детето е спокойно и БЕЗ телефона в ръцете, кажете кратко и ясно защо смятате, че е добре то да промени своя навик.

В следващ момент обяснете как Вие се чувствате, когато то разговаря с Вас докато пише на телефона.

Или попитайте: „Знаеш ли какво ми се иска сега? Какво ще ме направи истински щастлив/а?” Инстинктивно човекът отсреща отговаря: „Какво?” :-).

Тогава спокойно кажете: „Да оставиш за 5 минути телефона, да ме погледнеш и да поговорим”.

Ако каже: „Аз мога и така да говоря”.

Отговорете: „Да, но такъв разговор ме прави нещастен/а, а това е доста гадно.” 🙂

След няколко дни започнете да използвате „Доказателството на третата страна”. Разказкажете как Ваша приятелка Ви се е оплакала колко зле се чувства, защото синът й я пренебрегва по този начин. После споменете как са уволнили някого от работа заради този негов навик. След известно време разкажете за момчето в Токийското метро. Търсете истории от живота, филмите, книгите, които подкрепят Вашата теза за нераздвоеното внимание.

Трето: Отбелязвайте всеки напредък, благодарете често за всеки момент когато то Ви е отдало истински своето внимание.

Колкото е по-малко детето Ви, толкова е по-плашеща тази тенденция, но и толкова по-лесно може да повлияете, дори само с насочване вниманието на детето към други дейности като спорт и игри с приятели.

Statia 7_2

Основната Ви цел е да промените първо вярванията на детето по този въпрос, да събудите в него желание да изгради навик за нераздвоено внимание и чак  след това то само ще промени навика да „забожда поглед” в телефона.

С обич: Тони Грибачева

antoaneta.gribacheva@gmail.com