Технологиите приучават децата да възприемат информацията „на клик“. След това те така контактуват и в ежедневието.

Stock Photo

Преди време имах интересен случай в девети клас. Будни деца, но много лесно се разсейваха и започваха да си подхвърлят реплики. Съответно ставаше шумно и трудно да се работи в часа.

Опитах различни подходи: да обясня спокойно защо трябва да внимават, да правя сериозни забележки на „най-шавливите”, дори да кажа, че ще потърся съдействие от класния им ръководител и родителите -:). Резултат – почти никакъв.

В един момент реших да предприема нещо нетрадиционно: обърнах се към дъската и в горния десен ъгъл написах с главни букви: „ТИШИНА”.
Преди още да завърша последната буква, почувствах, че зад мен стаята се успокои.
Продължихме много по-леко до края на урока.

В този момент осъзнах:
заради технологиите, децата се научават да живеят „на клик”!

И като обем информация, и като „хващане във фокуса” те се справят много по-добре чрез погледа си, от колкото чрез слуха.
Визуалното им възприятие е по-силно развито от което и да е предишно поколение.
И когато „не ни чуват”, това не е защото са лоши или имат нещо против нас.
Ние просто се опитваме да комуникираме на език, различен от техния.

Какво можем да направим у дома?
Естествено всичко зависи от характера и възрастта на детето, но може да обмислим случват ли се ситуации, в които много пъти му казваме какво трябва да направи, а след това се оказва, че то не ни е обърнало внимание.

По-добре да сменим въпроса към себе си:
вместо да се питаме „Защо не ме слуша?”,
да се запитаме „Как да направя така, че да ме чува (и да запомни като е чул/а)?”

И да променим нашия подход.
Един примерен вариант: от вечерта си намисляме кои са трите най-важни неща, които искаме да му напомним през следващия ден. След това си приготвяме три цветни бележки с кратки изречения за тези неща.

На сутринта залепяме бележките на места, където със сигурност ще попаднат пред погледа на детето: на огледалото, на вратата на хладилника, на компютъра. Дори може като знаменце върху връзките на едната обувка -:).

Добре би било бележките да завършват с нещо малко, което изразява обич: усмивка -:), или сърчице, или слънце или 2-3 думички „с обич: мама/татко”. Всяко нещо, което е съпроводено със събуждането на добри чувства, се помни лесно и се изпълнява с желание.

А когато има неща, които се налага да повтаряме няколко дни, за всеки ден правим нова бележка, с различен цвят и послепис.

Още нещо полезно:

Забелязали ли сте, че много пъти колкото по-подробно искаме да обясним защо поставяме определени изисквания, толкова по-трудно стигаме до консенсус с нашия ученик?

Отново причината не е в нас или нежеланието на децата, а в навика им да комуникират „на клик“. Те се нуждаят от по-кратки, но и по-ясни изречения в разговора. Ако употребяваме и въпроси, със сигурност лесно ще привличаме вниманието им.

П.П. Съвременните технологии също могат да ни помагат, за да „ни чуват” децата по-добре, но за това в една от следващите статии.

До скоро.

С обич: Тони Грибачева                       antoaneta.gribacheva@gmail.com