5 фактора за успех на детето в училище
1-ва част:
Ден първи в първи клас.
Детето тръгва на училище.
Мама и татко искрено се надяват то да се развива много добре.
Цялото семейство мечтае детето да се справя почти само, да е сред най-добрите.
Чудесно би било, ако след 12 години получи отлична диплома, за да има добър старт в живота.
Дали тя е достатъчна, за да му осигури успех след училище е „тема на друг разговор” :-).
Днес нека поговорим как да му помогнем да бъде щастливо през тези 12 години. Или каквато част от тях остават, ако вече е ученик.
Фактор №1:
Преодоляване на страховете и изграждане на вяра в собствените сили
Един много важен момент: децата, дори и в горен курс не знаят как да разпознаят своите страхове.
Oще по-малко разбират как да се справят с тях.
Учителят – той няма време да обърне внимание: 40-45 мин за 25-30 деца. По-малко от 2 мин за дете!
Единственото спасение е в ръцете на родителя.
Да, често е трудно в цялото това забързано ежедневие да намерим време да вникнем в проблемите и страховете на нашите деца, но си заслужава труда.
Все пак нали те са причината да полагаме толкова много грижи и усилия.
Представете си тази ситуация: детето Ви казва, че го боли крака. Със сигурност ще намерите начин да поговорите с него, да видите каква е причината, да го заведете на лекар.
И ако лекарят Ви препоръча да правите заедно с него гимнастика всеки ден, даже няма да се замислите колко сте натоварени, а ще започнете веднага, нали?
Почти същото е когато детето има страхове.
Това си е сериозна болка за неговия вътрешен мир.
Кои са признаците?
– Отлагане
– Изрази от рода на „Не мога”, „Не обичам математиката, химията” и т.н.
– Багства от час по определен предмет
– Дори понякога и необясними физически неразположения
Как ние родителите можем да помогнем?
– Изхвърлете въпроса „Защо?”; „Как се чувстваш?” е много по-полезен.
– Научете го на утвърждения от рода на „Обичам и одобрявам себе си …”и „Аз мога”
– Правете заедно визуализации – припомняйте си моменти, в които то се е справило по много добър начин; помогнете му да си представя ситуациите, които го плашат, но в съзнанието си да вижда как се справя отлично, помогнете му да повярва, че може.
– Използвайте поощрения при всеки успех – „Днес е малко по-добре от вчера, Браво!”
– Огледайте обстановката в стаята за учене и я направете удобна, забавна, стимулираща.
– Включвайте в ежедневието на детето приятна музика, движение, тактилност
– Помислете как да намалите застояването пред компютъра, таблета или телефона.
– От време на време „случайно” му показвайте мотивиращи разкази и видеа, като „Рецепта за успех” на Дарин Маджаров от фестивала на www.ucha.se :
И помнете: не е вярно, че детето не иска да учи, то най-вероятно си има неговите страхове, които го спъват.
Изграждането на вяра в собствените сили е дълъг процес, но и с дълготрайни последици. Това е едно от основните условия за успех както в училище, така и в кариерата след това, дори в живота като цяло.
А Вие как се справяте със страховете, които има детето Ви?
Споделете по-долу в секцията Коментари, така сигурност ще помогнем и на други родители, които в момента търсят решение, решението, което Вие вече сте намерили!
Заради децата, защото:
„Животът не е да си постигаме целите, животът е да се радваме постигайки целите си!”
За Фактор №2, изграждането на полезни навици за успех – ще поговорим в следващата статия.
С много обич: Тони Грибачева
antoaneta.gribacheva@gmail.com
Всички деца имат своите по-големи или по-малки страхове. Страхове от това да се провалим, да се изложим, да станем за смях и т. н. имаме и ние родителите, затова аз много добре разбирам децата ми, когато разбера, че се страхуват. Това, което правя в подобни ситуации е:
1. Намирам време да си поговоря с тях. Да разбера от къде произлиза страха. Тогава започвам да им давам примери, за това колко пъти са се справяли в подобни трудни ситуации и сега ще бъде същото. Ще се справят! Ако все пак се получи проблем, провал, това не е толкова страшно,всеки греши, но се учи от грешките си и не ги повтаря. И друго – аз като майка винаги ще бъда с тях и ще ги разбера и ще ги подкрепя.
2. Давам им примери със себе си, когато не съм се представяла добре, така както на мен ми се е искало. Но всеки път човек се чувства по – обогатен и добил повече смелост да се бори.
3. Насърчавам децата да опитват отново и отново, независимо, че им е трудно. Така трудното става все по-лесно.
Благодаря, Диана! Твоите препоръки са много полезни. И подкрепата, и споделянето за лични преживявания, и насърченията са неща, които наистина заздравяват отношенията родител – дете. Благодаря за споделените идеи!