Кой е треньорът на твоето дете?

Това, което пропускаме днес е заем от утрешния ден на нашите деца.
Това, което правим днес е инвестиция в тяхното бъдеще.

Ако Ви попитам: „Обичате ли своето дете?”, най-вероятно да отговорите: „Що за глупав въпрос? Разбира се, че го обичам! И то много!”.

Следващият въпрос е: „А то чувства ли се обичано, безусловно обичано?”

Вижте, тук е голямата разлика между обичаното и разглезеното дете.

Чували ли сте изрази от рода на: „Ако не направиш …., повече няма да те обичам.”
Много от трудностите на човек в живота и много от болестите тръгват именно от необичането на себе си.

Хайде да сравним един успешен и един неуспешен човек на средна възраст.

Когато разговаряте с тях, първият ще говори най-вече за това какво може и какво е успял да направи последните дни, а вторият – ще се оплаква какви трудности са му се случили и кой му е виновен.

Голямата разлика е, че първият човек обича себе си и за това вярва в своите сили и постига успехи. Вторият не обича себе си, не вярва, че може и за това си търси извинения в околните.

Тази основополагаща обич или необич тръгва от детството, от ученическите години, когато всеки ден детето е обект на оценяване и сравняване с околните. Ако родителят показва безусловна обич, детето ще се научи да обича себе си по здравословен начин.

Вики e 9-ти клас и въпреки, че до сега беше отлична ученичка, през втория срок коренно промени успеха си. Майка й започна да се тревожи, но в началото го отдаваше на израстването, на физиологичните промени в тази възраст. Виждаше, че от ден на ден Вики става все по-замислена и по-унила.

Майка й започна да си мисли, че може би има някое момче, но не знаеше как да подходи. Докато един ден телефонът звънна. Беше класната на Вики. Помоли да се видят и да поговорят.

Тя също на няколко пъти се опитала да разбере причините защо Вики е загубила усмивката си. Едва при последния разговор момичето споделило, че се чуваства притеснена, защото често трябва да се грижи за братчето си, което е втори клас и да му помага в уроците.

Вместо похвала от родителите си, много пъти получава упреци, че не се е справила, когато той направи беля или не учи. В крайна сметка Вики се е почувствала недостатъчно обичана от родителите си.

След този разговор майката на Вики стана много внимателна към думите, които използваше в разговорите с дъщеря си. Започна да се старае да изразява по-често одобрение за добрите неща, които прави момичето. Започна да й благодари по-често и да я прегръща всяка сутрин когато тръгва за училище.

За един месец Вики отново върна своята лъчезарна усмивка и пак започна с лекота да постига успехи в училище. Дори се записа в танцовия състав към училището. Естествено майка й беше много щастлива.

Какво друго можем да направим като родители освен показването на безусловна обич?
Да научим детето си да вярва в собствените си сили!

Чували ли сте известни спортисти да казват: ”Имало е моменти, когато аз не вярвах в своите сили, но треньорът ми вярваше и с негова помощ намерих сили да продължа напред!”

Мили родители,
Ние сме треньорите на нашите деца, нашата мисия е да им помагаме да открият своите таланти и в трудните за тях дни ние да им даваме кураж.

Има една семпла техника:
Всеки път, когато се чуете да кажете (или дори само да помислите) „НЕ МОГА”, зачертайте мислено думичката „НЕ” и поставете на нейно място „КАК”.

Ще се получи „КАК МОГА?” и със сигурност ще видите поне два варианта на решение.

Научете на тази техника Вашето дете и вие ще сте посяли първите най-важни семена за успеха в неговия живот!

С тези семпли думички ще положите началото на ВЪЗМОЖНОСТНОТО мислене у детето Ви.

Огледайте се и ще видите, че голямата разлика между неуспешните и успешните хора е, че първите имат НЕвъзможностно мислене, а вторите ВЪЗМОЖНОСТНО.

Каквито и таланти да има детето, то ще може да ги прояви единствено, ако има възможностно мислене и негова естествена реплика станат думите „КАК МОГА?”.

Тези думички са живителната влага за характера на детето Ви. Те ще му позволят да израстне като здраво и стабилно и в зряла възраст да бере добри плодове от своя труд.

Тези думички ще му позволят да се научи, че в живота по-важно от това да се трудим много, е това да се трудим умно.
Дерзайте!

Вие сте далновидни родители и разбирате, че вложените днес усилия и отношение ще дадат богати резултати, когато детето порастне и поеме своя път в живота.

С обич: Тони Грибачева

antoaneta.gribacheva@gmail.com